Старобългарски речник
похоть 
похоть - ж 1. Похот, страст, плътско желание отъпѹстіхъ ѩ похотемъ сръдьць іхъ СП 80.13 а кꙿто похоть мꙑ ... в҃ лⷮ҇ѣ да покаетꙿ сѧ СЕ 103а 21 2. Желание, влечение сплънѣѭщаго благꙑм похоть твоѭ СП 102.5 ѣсѩ і насꙑтішѩ сѩ ѕѣло. ї похоті іхъ прінемсе імъ СП 77.29 не лшішѩ сѩ отъ похоті своеѩ. ї одънае брашьнѹ сѫштю ѹстѣхъ іхъ СП 77.30 въспомнатъ бо т ... похоть брашенъ многꙑхъ СЕ 88b 4 на похоть нестовъ ἐρωτομανής Ненаситен в похотта си ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ не вдмъ. л гръдъ. л жвотьномь. вдѣнемь авлѣѩ сѧ ... л арꙑ любѧ. л на потохь нестовъ СЕ 54а 16—17 плътьнаꙗ похоть [τῶν] σαρκικῶν ἐπιϑυμία, αἰσχίστη ἐπιϑυμία, σωμάτων ἔρως Сладострастно желание, похот гі бже нашъ. вьвед раба твоего сего. въ дховънꙑ дворꙑ ... прѣꙁьрѧ помꙑшленѣ его. отъ плътънꙑхъ похоте. тьщань. ꙇ льст жтскꙑѩ СЕ 100b 20—21 ѣко да бѫдетъ т страшенъ сѫпостатомъ. не побѣжденъ браньм. вꙿсеѩ сласт.  плътьнꙑѩ похот СЕ 99а 18 пльтьнѫѭ бо побѣдшꙙ похоть ... нѣстъ бо тъьна похоть пльтьнаꙗ мѣнꙿнѣ. нъ пльтьнаꙗ пртьаш пае.  мѫьнѣш С 371.24—25, 26—27 похот рѣвьнꙑѩ Чревоугодие тѣмьже не порабощамъ сѧ. рѣвънꙑмъ похотемъ СЕ 69а 21 похоть плътьска ϑέλημα σαρκός Сладострастно желание, похот ꙇже не отъ кръві. н отъ похот плътьскꙑ. н отъ похот мѫжьскꙑ. нъ отъ ба родшѧ сѧ З Йо 1.13А плътьскꙑѩ похот отъжен СЕ 38а 6 похоть сътворт τὸ ἱκανὸν ποιέω Угодя, задоволя, удовлетворя желанието на някого платъ же хотѧ народѹ похоть сътворт. пѹст мъ варавѫ М Мк 15.15 З съ похотьѭ πρὸς τὸ ἐπιϑυμῆσαι С похот, похотливо вьсѣкъ же вьꙁьртъ на женѫ съ похотѭ. юже любꙑ сътвор съ неѭ въ срдц своемь М Мт 5.28 З М З А Е СП СЕ К С Гр ἐπιϑυμία ϑέλημα ἐπιτήδευμα ἐπανάστασις ἔρως. Лат. cupidus. Нвб похот ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА