Старобългарски речник
похватт 
похватт -похващѫ -похватш св 1. Хвана, уловя, грабна да ов похватвъше ꙁа ѹш влѣаахѫ  С 44.20 похватвъша комса отъ колеснцꙙ въвръгоста  въ конобъ С 234.20 2. Обхвана, обгърна с ръце  похватвъш ноꙁѣ го плака сꙙ горько С 44.6 Изч С Гр ἐπιλαμβάνω δράσσομαι προσπίπτω Вж. при похващат Нвб