Старобългарски речник
похвалт 
похвалт -похвалѭ -похвалш св 1. Похваля, възхваля, прославя, възвеличая цръ же вьꙁвеселітъ сѩ о бѕѣ похвалітъ сѩ вьсѣкъ клънꙑї сѩ імъ СП 62.12 о бѕѣ похвалѫ глъ. о гі похвалѭ слово СП 55.11 ѹстьнѣ мо похваліте тѩ СП 62.4 хваліте гѣ вьс ѩꙁці. похвалте ї вьс люде СП 116. 1 ко ѹбо слово додетъ достоно хъ похвалт С 82.25 съмѣренꙑ же отъць по стнѣ. несоже оть вдѣнꙑхъ съповѣдавъ танѣ же благааго бога похвал С 276.7 Похваля, изтъкна достойнство или заслуги. похвал гь конома М Лк 16.8 З 2. Благодаря, отправя благодарност прімъ хлѣбъ  рꙑбѫ. похваль прѣлом  дастъ ѹенкомъ СК Мт 15.36 Срв. СЕ46b 7 ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ. похвал ба. ꙇ шедъ на горѫ елеонъскѫѭ СЕ 46b 23 не похвалѧ ἀγνώμων Неблагодарен не бѫдѣмъ ѹбо не похвалꙙште такого благодѣтелꙗ С 494.14 пае похвал҄енъ ἐπαινετώτερος В по–голяма степен похвален похвальна ѹбо стъ твоꙗ любꙑ. нъ пае похвал҄ено дѹш тво дръꙁновен С 456.16 похвалт сѧ М З СК СП СЕ С Гр ἐπαινέω αἰνέω ἀνυμνέω εὐχαριστέω ὑμνέω похваліт Нвб похваля [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР