Старобългарски речник
похвала 
похвала -ꙑ ж 1. Похвала, хвала, прослава, възхвала радѹіте сѩ праведъніі о гі правꙑмъ побаетъ похвала СП 32.1 да ісплънѩтъ сѩ ѹста моѣ похвалꙑ СП 70.8 аꙁъ же вꙑнѫ ѹпъваѭ на тѩ. ї пріложѫ на вьсѫ похвалѫ твоѭ СП 70.14 тъгда л мѣнꙗ рад  ловѣьскꙑ похвалꙑ ... подвꙁаахъ сꙙ С 63.12 2. Хвалебна песен ѡтъ тебе похвала моѣ въ црькъві веліцѣ ісповѣмь ті сѩ СП 21.26 3. Похвално слово [църк.] стааго васл҄ѣ археппа к҄есарѧ кападок҄їскꙑѧ. похвала о м҃ мѫенцѣхъ С 82.1 4. Слава, чест, гордост ѣко похвала сілꙑ іхъ тꙑ есі СП 88.18 ст крьтⷭ҇е апоⷭ҇ломь похвало ТФ А 2—3 Е СП ТФ С Гр ἔπαινος αἴνεσις καύχημα ἐγκώμιον εὐφημία εὐχαριστία Нвб похвала ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР похвалба диал Дюв ДА