Старобългарски речник
поѹт
поѹт
-поѹѫ
-поѹш
св
1. Науча, дам наставление, поуча
поѹвъ ѧ словесꙑ многꙑ
С
208.6
2.
Прич. мин. страд. като прил.
поѹенъ, –ꙑ
μελετηϑείς
Подбуден, внушен
ꙗввъш мѹ лѫкавьнꙑхъ самарѣнъ. напае же сотонно поѹен (погр. вм. поѹено, Север., с. 517, бел. под линия) на правьднааго (!) въстан
С
517.16
Изч
С
Гр
κατηχέω
Нвб
поуча [се]
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР