Старобългарски речник
поѹень 
поѹень -ꙗ ср 1. Наставление, поучение, указание слꙑшаахѫ отъ него поѹеньꙗ С 548.30 вѣдѣ бо ваше покорен. да того дѣлꙗ досьде поставвъ поѹень С 495.5 Поучение, напътствено слово. пръвое сце бꙑваетъ. поѹене СЕ 66b 2 2. Разсъждение, размишление їбо съвѣдѣнѣ твоѣ поѹеніе мое сѫтъ СП 118.24 Срв. СП118.99 ꙁаповѣд твоѩ поѹене мое сѫтъ СП 118.143 ꙁаконъ твої поѹене мое естъ СП 118.77 Срв. СП118.92 СП118.174 да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмъⷧве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене СЕ 92а 2 Помисъл, стремеж. ѹста моѣ въꙁглѫтъ прѣмѫдрость. ї пѹⷪенье срдца моего раꙁѹмъ СП 48.4 ї бѫ въ благоленъе словеса ѹстъ моіхъ. ї поѹенъе сръдъца моего прѣдъ тобоѭ вънѫ СП 18.15 СП СЕ С Гр παραίνεσις μελέτη поѹене поѹеніе поѹенье поѹенъе Нвб поучение ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР