Старобългарски речник
поѹалвъ 
поѹалвъ -ꙑ прил Който умее да поучава, да наставлява; поучаващ беꙁгнѣвьнъ. поѹалвъ. въ кротост ѹꙙ прходꙙштꙙѧ къ правѣ вѣрѣ С 207.22 Изч С Гр διδακτικός Нвб Срв поучлив, поучаващ ОА ВА НГер БТР