Старобългарски речник

поѹстьнъ

поѹстьнъ -ꙑ прил Бодър, неуморим стъ ꙁѣло старъ.  свѣтьлъ лцемъ  дѹшеѭ поѹстьнѣ С 302.21 Изч С Гр πρόϑυμος Нвб Ø