Старобългарски речник
поѹмт сѧ 
поѹмт сѧ -поѹмлѭ сѧ -поѹмш сѧ св Вразумя се, стана разумен поѹмлъ л сꙙ с ꙋбо кодрате. л н С 117.24—25 Изч С Гр σωφρονέω Нвб Срв поумнея, поумнявам