Старобългарски речник
потѣщт 
потѣщт -потѣщѫ -потѣщш св Потисна, заглуша [чувство] да бꙑхомъ обꙙштрен гнѣва. потѣштл  ѹставл С 407.3 Изч С Гр ὑπονοστέω потѣштт Нвб Ø