Старобългарски речник
потьпѣга 
потьпѣга -ꙑ ж Жена, напуснала [или напусната от] мъжа си, разведена жена же подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбꙑ твортъ М Мт 5.32 З женѧ сѧ подъбѣгоѭ. прѣлюбꙑ твортъ М Мт 19.9 ЗI А вьсѣкъ прілѣплѣѩі сѧ потьпѣꙁѣ прѣлюбꙑ дѣетъ К 2b 12 Изч М З А К Гр [ἡ] ἀπολελυμένη подъпѣга подъбѣга Нвб Ø