Старобългарски речник
потьнъ 
потьнъ -ꙑ прил Потен, който се е изпотил гон҄аше  къ ногама стааго конона. трѹдна  потъна отъ тꙙгост С 41.17 Изч С Гр ἱδρωμένος потънъ Нвб потен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР