Старобългарски речник
потъщань
потъщань
-ꙗ
ср
1. Бързина
шъдъша же славьнаꙗ та мѫжа съ потъштанмъ вь тьмнцѫ
С
199.3
2. Усърдие, старание
съ вьсѣцѣмъ потъштанмъ въпрашаѧ прде въ лаврѫ
С
294.19—20
вꙑсокъ бѫдѫ потъштанмъ
С
332.19
Изч
С
Гр
σπουδή
προϑυμία
потъштан
Нвб
Срв
потъщявам се
несв