Старобългарски речник
потъ 
потъ -а м 1. Пот бꙑстъ потъ его ѣко  каплѧ кръве М Лк 22.44 З А СК пѹще потъ сво на ꙁемⷧѭ ... ꙇꙁгонтъ тѧ ꙁ него СЕ 47а 21 лꙁааше потъ праведьнка С 166.24 овꙑ же вь҇нѣ ꙁатворшꙙ сꙙ по трѹдѣхъ велкꙑхъ по несьвѣдьнꙑхъ. потѣхъ  тꙙжьцѣ рат оно. на стъство бѣсꙙшт сꙙ С 374.20 2. Прен. Усилие, труд, усърдие даждь нꙑ подобьнѫ мьꙁдѫ потъ нашхъ С 513.5 прм потꙑ съшъдъшмъ сꙙ С 512.28 ономѹ бо отъ дара вьсе. сьде же  трѹдъ тво  потъ С 381.24 3. Прен. Изтезание, мъчение по вьсемѹ поту погѹбьѭ тꙙ аште  влъшъбам свом пъваш С 112.18 М З А СК СЕ С Гр ἱδρώς Нвб пот ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА