Старобългарски речник
потрѧст 
потрѧст -потрѧсѫ -потрѧсеш св 1. Разтреса, разтърся, раздрусам даждъ м тѣло їсосово. омраьшааго сльнце прѣжде мала врѣмене.  камен раꙁꙿдробьша.  ꙁемьѭ потрꙙсъша С 454.11 2. Разруша, съборя ꙁаклнаѭ тѧ ... сполꙑ. неьствовавъшѧѩ. погѹбльшемъ ѩ. ꙇ стлъпомь неьствꙑхъ потрѧсъшемъ СЕ 52b 5 потрѧст рѫкоѭ κατασείω τὴν χεῖρα Дам знак [с ръка], махна [с ръка] потрѧсъ мъ рѫкоѭ дꙿва ѧ став глагол҄ꙙ С 35.12 Изч СЕ С Гр δονέω κατασείω потрꙙст Вж. при потрѧст сѧ Нвб