Старобългарски речник
потрѣбьнъ 
потрѣбьнъ -ꙑ прил 1. Необходим, нужен старьцъ же прѣбꙑвааше не отъходꙙ. въ етврьтъ дьн҄ь потрѣбънаꙗ нѹжда мѹ бꙑстъ.  отвръꙁъ ꙁде С 170.15—16 того рад ѹбо сьде подоба. събрат масло да онѹде потрѣбъно бѫдетъ С 373.26 трѣбоване естъ ою  ѧꙁьіка.  проьньіхъ ꙗже сѫтъ потрѣбьнѣша ЗЛ Iб 11—12 2. Като същ. потрѣбьно ср ед мн τὰ δέοντα, [τὸ] χρειῶδες, τὰ ἀναγκαῖα Необходимото, нужното ꙁатворенѣ тѹ брат слѹжааше. комѹждо хъ потрѣбъно прносꙙ С 98.20—21 же нѹждъно  потрѣбьно сътвормъ полѹт С 373.10 тъ  насъ. не тъьѭ потрѣбънꙑхъ. нъ ꙁобльнꙑхъ накръмтъ С 290.16—17 носꙙште  ꙗже на сто кръштень потрѣбьнаꙗ. на гробъ прдошꙙ С 536.30 3. Сгоден, удобен, подходящ ꙇ прклѹьшю сѧ дьн потрѣбънѹ М Мк 6.21 З А ꙙсто се помнатъ. потрѣбьнѫ покаꙁаѧ млость С 375.7 потрѣбьно стъ ἀναγκαῖον Трябва, необходимо е, следва расмотр же стꙑ потрѣбьнѹ бꙑт. настѫпат С 556.7 тѣмь же потрѣбьно естъ въспомѣнѫт  сьде апла главъша ЗЛ Iа 14—15 М З А СЕ С ЗЛ Гр εὔκαιρος χρήσιμος ἀναγκάζων τῆς χρείας потрѣбънъ Нвб потребен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА