Старобългарски речник
потрьпѣт 
потрьпѣт -потрьплѭ -потрьпш св 1. Потърпя, проявя търпение, почакам г потръп на мьнѣ  вьсѣ въꙁдамъ т М Мт 18.26 ЗI, А, СК. Срв. Мт 18.29 М ЗI А СК потръп ѹбо ꙙдо С 290.25 мѫж потрьпте. да васъ въпрошѫ С 26.29 2. Изтърпя, изтрая, понеса потрьп мꙙ а не дѣло мѣт любодѣца С 366.29 3. Изчакам, възложа надежда на някого потръпі гѣ мѫжаі сѩ і да крѣпітъ сѩ сръдъце твое і потръпі гѣ СП 26.13 неꙁълобіві і праві пріплѣхѫ сѩ мнѣ. ѣко потръпѣхъ тѩ гі СП 24.21 Срв. СЕ75b 5 потръп гѣ. ї съхран пѫть его СП 36.34 тръпѩ потръпѣхъ гѣ СП 39.2 Срв. Е36а 16 їмен твоего рад потръпѣхъ тѩ гі. потръпѣ дша моѣ въ слово твое СП 129.5 4. Причакам, издебна вьселѩтъ сѩ  съкрꙑѭтъ ... ѣкоже потръпѣшѩ дшѫ моѭ СП 55.7 Изч М З А СК Е СП СЕ С Гр μακροϑυμέω ὑπομένω ἄμεινόν [ἐστιν] ἐπέχω потръпѣт Нвб потърпя ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР