Старобългарски речник
потопьнъ 
потопьнъ -ꙑ прил Гибелен, унищожителен въꙁлюблъ есі въсѩ глꙑ потопьнꙑѩ СП 51.6 Изч СП Гр τοῦ καταποντισμοῦ Нвб Срв потопен ОА ВА ЕтМл