Старобългарски речник
потопт 
потопт -потоплѭ -потопш св 1. Хвърля във водата, удавя, потопя ѹнѣе емѹ естъ да обѣсѧтъ жръновъ на вꙑ его осьльскꙑ.  потопѧтъ і въ пѫнѣ морьстѣ М Мт 18.6 ЗI  многащ і въ огнь въврьже.  въ водѫ да і бꙑ потоплъ СК Мк 9.22 сѫштїхъ с н҄мъ. въ глѫбнѣ потопꙙтъ С 472.14 2. Потопя, залея с вода земята, предизвикам потоп ꙇ аћлꙑ прставленемъ съхранъшемъ. потопльшмь водоѭ съ вꙑше. ꙇ подънбсънꙑѩ глѫбнꙑ СЕ 52а 26 Образно. прідъ въ глѫбінꙑ морьскꙑѩ і бѹрѣ потопі мѩ СП 68.3 да не потопітъ мене бѹрѣ водьнаѣ СП 68.16 Срв. С77.19—20 вода бі потопла нъї СП 123.3 Прен.Залича, опростя [за грехове]. тꙑ ес бъ нашъ. потопле водоѭ пр но грѣхъ СЕ 5b 2 3. Прен. Сподавя, заглуша потоп гі і раꙁдѣл ѩꙁꙑ хъ. ѣко вдѣхъ беꙁаконенье і прѣрѣканъе въ градѣ СП 54.10 Изч М З СК СП СЕ С Гр καταποντίζω κατακλύζω ἀπόλλυμι потопіт Нвб потопя [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА