Старобългарски речник
потокъ 
потокъ -а м Поток, ручей; малка бързотечна река тꙑ растръже істоьнікꙑ  потокꙑ СП 73.15 їс потока на пѫт петъ СП 109.7 потоці наводьнішѩ сѩ СП 77.20 Срв. СЕ5b 8 водѫ отъ потока въꙁносꙙ С 284.1—2 Образно. і потоці беꙁаконеньѣ съмѫтішѩ мѩ СП 17.5 ї потокомъ пїштѩ твоеѩ напошї ѩ СП 35.9 потокъ к҄едрьскъ χείμαρρος τοῦ Κεδρών Потокът Кедрон [Кидрон], който се влива от запад в Мъртво море [дн. евр. Naḥal Qidron, араб. О. enNâr] с. ꙇꙁде съ ѹенкꙑ свом. на онъ полъ потока кедръска М Йо 18.1 З А СК потокъ к҄совъ χείμαρρος Κίσων Потокът Кишон [евр. Qīšon, араб. Nahr el Mukatta] — река [13 км] в Близкия изток. Извира от пл. Тавор, преминава край пл. Кармил и се влива в залива Акка край град Хайфа в Средиземно море сътворі мъ ѣко і мадіѣмѹ ї ссарѣ. ꙗко ꙗвнові въ потоцѣ кісовѣ СП 82.10 М А СП СЕ С Гр χείμαρρος Нвб поток ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА Срв Поток МИ Потока МИ СНМБ Потоко МИ ЙЗах, Кюст Потак МИ Поточето МИ Потук МИ Потукът МИ ГХ,МИМ Потока МИ Поточе МИ ХХ,ЛИМР