Старобългарски речник

потр҄ь

потр҄ь -ꙗ м Потир, висока чаша за причастие ппъ же въꙁдвгъ потрь реетъ СЕ 11b 2 Изч СЕ Нвб потир ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА