Старобългарски речник
потещ
потещ
-потекѫ
-потееш
св
1. Потека, бликна
рѣкꙑ отъ рѣва его потекѫтъ водꙑ жвꙑ
А
Йо 7.38
понеже прораꙁі камень ї потѣшѩ водꙑ
СП
77.20
Срв.
СЕ5b 8
потѣшѩ вь беꙁводънꙑіхъ рѣкꙑ
СП
104.41
Образно.
прд юже. провѣ градъ м. да потекѫтъ добрꙑѧ вон҄ꙙ
С
349. 16
2. Подпомогна, окажа положително въздействие
сто бо подобьнꙑмъ потекѫтъ а неподобьна вьꙁемьѭштхъ въ бол҄ьшѫѭ мѫкѫ вълагаѭтъ
С
421.8—9
Изч
А
СП
СЕ
С
Гр
ῥέω
πορεύομαι
ὠφελέω
Нвб
потека
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА