Старобългарски речник
потворт
потворт
-потворѭ
-потворш
св
Претворя, пресъздам [образно]
тꙑ ꙁапрѣт ... дѣвола. ꙇ потвор твое соꙁъдане
СЕ
56а 14—15
Изч
СЕ
Нвб
Срв
[пре]творя, [съ]творя