Старобългарски речник
потаплꙗт сѧ 
потаплꙗт сѧ -потаплꙗѭ сѧ -потаплꙗш сѧ несв 1. Давя се, потъвам вд же вѣтръ лютъ ѹбоꙗ с.  на потаплѣт с СК Мт 14.30 2. Прен. Попадам в лошо положение, от което не мога да изляза; затъвам, погълнат съм слꙑшавъше отъ пеал богатьствомъ  сластьм жтїскꙑм потаплѣѭтъ с СК Лк 8.14 Изч СК Гр καταποντίζομαι συμπνίγομαι потаплѣт сѧ Нвб Срв потапям [се], потопя [се] ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР