Старобългарски речник
потат 
потат -потаѭ -поташ св 1. Скрия; сложа нещо на тайно място, за да не бъде открито нѣстъ бо нътоже тано еже не автъ сѧ. н бꙑстъ потаено М Мк 4.22 З 2. Прен. Правя да не се узнае нещо, премълча нещо, скрия, потуля не потаіхъ млості твоеѩ СП 39.11 т пота ꙿто сѫщее вь тебѣ СЕ 68а 5 то се бꙑстъ не пота мене С 240.28 вьсе глагол҄ѫтъ. а несоже не потаѧтъ С 409.18 два потаена ѹенка. съкріт іса. въ гробѣ. грѧдете К 14b 38 Срв. С453.26 3. Прич. мин. страд. като прил. потанъ, –ꙑ ἀπόκρυφος, κρυπτός Таен, скрит танꙑ танамъ потанꙑ С 453.25 Срв. К14b 38 дъва потана ѹенка С 453.26 потанѹѹмѹ въ пльт богѹ С 453.28 Срв. К14b 40 въ потанѣ κατὰ τὸ λανϑάνον Тайно, скрито ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ. въ потѣпѣ (погр. вм. потаенѣ, А. Минчева, с. 45, бел. 14) пьр съ ньім въꙁдвжѫште ЗЛ IIа 14 Изч М З СП СЕ К С ЗЛ Гр ἀποκρύπτομαι κρύπτω ἀπόκρυφος γίγνομαι потаіт Нвб потая [се], потайвам [се] ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА