Старобългарски речник
посѫдт 
посѫдт -посѫждѫ -посѫдш св Отсъдя, присъдя, постановя он же прлежаахѫ гласꙑ вел просѧште его на пропѧте ... платъ же посѫд бꙑт прошене хъ М Лк 23.24 Изч М З Гр ἐπικρίνω Нвб Срв посъдя диал НТ Дюв БТР АР ДА