Старобългарски речник
посѣкат 
посѣкат -посѣкаѭ -посѣкаш несв Отсичам, посичам вьсѣко дрѣво еже не твортъ плода(да) добра. посѣкаѭтъ М Мт 7.19 З.Срв. Лк 3.9 М З А дрѣво ... посѣкаемо бъваетъ А Мт 3.10 Изч М З А СК Гр ἐκκόπτω Вж. при посѣщ Нвб