Старобългарски речник
посꙑпат 
посꙑпат -посꙑплѭ -посꙑпл҄еш св Посипя, сипя нещо ситно по повърхността мѣсто ... погѹбьно  беꙁ вѣст бꙑстъ. посꙑпано каменмь С 217.19 прьстьѭ посꙑпат главѫ своѭ γῆν κατασπάομαι Посипя си главата с пръст [пепел] в знак на разкаяние тѣмꙿже кръ велкъ сътворьшемъ на мноꙁѣ асѣ.  повръгъшемъ сꙙ на ꙁем  прьстѭ посꙑпавъшемъ главꙑ своѧ С 108.24—25 Изч С Гр καλύπτω Нвб посипя [се], посипвам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА