Старобългарски речник
постьнъ
постьнъ
-ꙑ
прил
Постен, който се отнася до поста
сѫⷠ҇ а҃ постьна
СК
73b 6
постьнꙑ дьнь
Ден, в който според християнството не се ядат продукти от животински произход [мазнини, месо, мляко, яйца и др.]
егда л бѫдетъ постьнꙑ днь. то се ьт. еваⷢ҇ ѿ҇ маⷴ҇
СК
147b 12
СК
Б
Гр
τῶν νηστειῶν
Нвб
постен
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА