Старобългарски речник
постꙑдѣт сѧ
постꙑдѣт сѧ
-постꙑждѫ сѧ
-постꙑдш сѧ
св
Посрамя се, засрамя се от някого [нещо], за някого [за нещо]
ꙇже бо аште постꙑдтъ сѧ мене ... ꙇ снъ лвскъ постꙑдтъ сѧ его
М
Мк 8.38
З,
А, СК.Срв. Лк 9.26
М
З
А
постꙑдтъ с сна моего
СК
Мт 21.37
да постꙑдѩтъ сѩ ... вьсі враѕ моі
СП
6.11
да постꙑдѩтъ сѩ неъстіві сънідѫтъ въ адъ
СП
30.18
лца ваша не постꙑдѩтъ сѩ
СП
33.6
Срв.
СЕ106а 7
постꙑдѣшѩ сѩ ѣко бъ ѹніьжі ѩ
СП
52.6
да не постꙑдѩтъ сѩ о мьнѣ трьпѩштеі тѩ гі
СП
68.7
не нꙑнѣ постꙑдітъ сѩ іѣ(..)въ
К
1а 9
Срв.
С325.16
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
αἰσχύνομαι
ἐπαισχύνομαι
καταισχύνομαι
ἐντρέπομαι
αἰδέομαι
постъдѣт сѧ
Нвб
Срв
постиден
прил
остар
ВА
РРОДД