Старобългарски речник
пострѣкат 
пострѣкат -пострѣкаѭ -пострѣкаш несв Подстрекавам, подбуждам нѣкотор ꙁавстѭ пострѣкам. ѧꙁꙑъна  блꙙдьнка  нарцаѭ С 276.23—24 Изч С Гр νύσσω Нвб подстрекавам ОА ЕтМл БТР АР