Старобългарски речник
пострщ 
пострщ -постргѫ -постржеш св 1. Подстрижа, острижа влко гі бже ... ꙁаповѣдавꙑ аврамѹ. пострѣщ главѫ рабѹ твоемѹ мельхседекѹ СЕ 7а 4—5 2. Подстрижа; в християнството — извърша, приема обредното действие пострижение пршедъшааго раба твоего сего. наѧт пострѣщ власꙑ главꙑ своеѩ. блгв СЕ 7b 21 да съндетъ блгвене твое. на главѫ раба твоего сего. ꙇ на брадѫ его. хотѧща пострѣщ ѭ СЕ 9а 17 ⷩ҇ слѹженью. велкомѹ ѡбраꙁѹ пострѣщ хотѧще рънца вь скмѫ ...  поⷣемл҄ѭщааⷢ҇ влаⷭ҇. хотѧщааⷢ҇ сѧ пострѣщ СЕ 82а 2, 5 Прич. мин. деят. като същ. пострженꙑ м ед Този, който е подстриган за монах; приелият монашество прведѫтꙶ пострженааго къ олътарю СЕ 96b 20 постргꙑ сѧ м ед νεοφώτιστος Този, който се е подстригал за монах; приелият монашество егꙿдаже прведѫтъ постргъшааго сѧ на трапеꙁѫ. поѭтъ пѣне се СЕ 99b 23—24 СЕ Гр κείρω ἀποκείρω κουρεύω пострѣщ Нвб Срв подстригвам [се], подстрижа [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР