Старобългарски речник
постржень 
постржень -ꙗ ср Пострижение, посветителен обред в християнството и придружаващото го обредно подстригване на части на главата или брадата по постржень глеⷮ҇ слѹⷢ҇ СЕ 8а 3 дажд емѹ въ нанань. пострженѣ власъ его. поспѣшене въ тѣлес ꙇсплъненѣ СЕ 8а 17 моⷧ҇ в҃ постржене власомъ  брадѣ СЕ 8b 2 влко гі бже оць нашхъ ... пршедъшю на благословене. ꙇ постржене. стꙑхъ аплъ твохъ. ꙇ ѹенкъ СЕ 7а 7—8 постржень брадѣ πωγωνοκουρία Подстригване на брадата — религиозен обред при встъпване на момчето в юношеска възраст моⷧ҇ на постржене брадѣ СЕ 8b 24 постржень власомъ τριχοκουρία Кръстообразно подстригване на младенец при кръщение моⷧ҇ на постржене власомъ. отроѧте СЕ 7а 1 Изч СЕ Гр κουρά τὸ κείρειν τὸ κείρεσϑαι τὸ κουρεύειν постржен постржене Нвб пострижение църк остар ВА Срв постригване, подстригване ОА Дюв НГер ЕтМл АР пострижка ж постриг ’вълна остригана от крака на овцата’ м НТ