Старобългарски речник
пострадат 
пострадат -постраждѫ -постраждеш св Пострадам; претърпя мъки, страдания; претегля мъного бо пострадахъ дьнесь вь сьнѣ его рад М Мт 27.19 З, А, СК. Срв. С434.13— 14 пострадахъ ї сълѩхъ сѩ до коньца СП 37.7 Срв. СЕ76а 14—15 Приема мъченическа смърт, пострадам мъченически за вярата. ꙁаконьнѣ постраждте да вѣньцꙙ вьꙁьмете С 75.28 ѹкрасшꙙ мѣсто то. ждеже бѣ мѫенкъ пострадалъ С 236.25 въ мꙙ распꙙтааго. постраждамъ С 255.30—256.1 свꙙтꙑ варахс ... пострада съ вьсѣм стꙑм С 270.20—21 ꙗко сце подобааше пострадат хѹ.  тако вънт въ славѫ своѭ С 478.1 пострадат мѫень μαρτυρέω Пострадам мъченически, приема мъченическа смърт ꙗко хвалꙙште добл҄ꙙ мѫжꙙ въ тъьнѣхъ врѣменехꙿ. не отълѫꙙтъ сꙙ подраженꙗ. блаж ѹбо по ꙁвѣст пострадавъшааго мѫен. да бѫдеш мѫенкъ вол҄еѭ.  ꙁлѣꙁеш беꙁ гон҄енꙗ С 82.9—10 М З А СК О У Е СП СЕ С Гр πάσχω συμπάσχω ταλαιπωρέω ἀϑλέω ὑφίσταμαι ἐφίσταμαι Нвб пострадам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА