Старобългарски речник
постоꙗт
постоꙗт
-постоѭ
-постош
св
1. Стана, издигна се, изправя се
съкрѹшѫ ѩ і не імѫтъ мощі ті постоѣті
СП
17.39
2.
Прен. Устоя, издържа неблагоприятно въздействие на нещо, понеса
аште беꙁаконенѣ наꙁьрші гі. гї къто постоітъ
СП
129.3
Изч
СП
Гр
ἵσταμαι
ὑφίσταμαι
постоѣті
Нвб
Срв
постоя
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА