Старобългарски речник

постоꙗнь

постоꙗнь -ꙗ ср Основа, твърда почва, опора за краката [образно] ѹглебъ въ тімѣн глѫбінꙑ. ї нѣстъ постоѣньѣ СП 68.3 Изч СП Гр ὑπόστασις постоѣнь Нвб постояние остар ВА