Старобългарски речник
постжень 
постжень -ꙗ ср Достигане [до някаква истина], разбиране, схващане  ѹма свобожден вабмо. на добро стнꙑ постжен не детъ С 334.7 бѣжмъ кꙑенꙗ  славꙑ. мже стнꙑ постжен прогонмо стъ С 340.13 Изч С Гр κατάληψις постжен Нвб постижение ОА ВА ЕтМл БТР АР