Старобългарски речник

поставл҄ень

поставл҄ень -ꙗ ср Посвещаване в духовен сан, ръкополагане цѣсарь же о поставьн епскѹпа къснꙙтнꙗ града. къ епскѹпомъ глагола С 202.9  аште мꙙ достона творта бꙑт. то прмѫ поставьн С 286.12 Изч С Гр χειροτονία поставьн Нвб поставление остар ВА Срв поставяне ОА НГер ЕтМл БТР АР