Старобългарски речник
посрѣдѣ 
посрѣдѣ нареч предл I. нареч 1. В средата, по средата првѣсѧ же кънжьнц  фарсе. женѫ вь прѣлюбодѣан ѩтѫ.  поставьше ѭ по срѣдѣ. глашѧ М Йо 8.3 З ꙇ оста съ еднъ  жена стоѩшт по срѣдѣ М Йо 8.9 З ꙇ въставъ архере по срѣдѣ въпрос са М Мк 14.60 З ꙇ гла лкѹ мѫштѹмѹ сѹхѫ рѫкѫ стан по срѣдѣ М Мк 3.3 З А прде съ. ꙇ ста по срѣдѣ М Йо 20.19 А, О. Срв. С Срв. С 502.10; Йо 20.26 М, А ꙇдеже  пропѧсѧ. ꙇ съ нмь на дъва. сѫдѹ  овѫдѹ. по срѣдѣ же са М 19.18 З А Б 2. Между това кажетъ же не мало врѣмꙙ бѫдѫште пакꙑ. же посрѣдѹ С 372.8—9 II. Като предл. С род. 1. За означаване на място в средата, в центъра на нещо: посред, всред, сред вьꙁгнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ двора. ꙇ въкѹпѣ сѣдъшемъ мъ. сѣдѣаше петръ М Лк 22.55 З ї падѫ посрѣдѣ стана іхъ СП 77.28 прѣхождаахъ въ неꙁълобѣ сръдьца моего. посрѣдѣ домѹ моего СП 100.2 ѡбѣтꙑ моѩ гю въꙁдамь. прѣдъ вьсѣм людьм его. въ дворѣхъ домѹ гнѣ. посрѣдѣ тебе їлме СП 115.10 посъла ꙁнаменѣ ї юдеса посрѣдѣ тебе ег҄упте СП 134.9 гі ... повелѣвꙑꙶ сѹхорѫкѹмѹ. въстат по срѣдѣ събора ... прꙁьр на раба твоего СЕ 40b 3—4 на рѣцѣ вавілоньсцѣ. тѹ сѣдомъ і плакахомъ сѧ. на врьбі по срѣдѣ еѩ обѣсіхомъ органꙑ нашѧ К 7а 31—32 Срв. С418.22 став сꙙ корабь посрѣдѹ рѣкꙑ.  бѣаше клатмъ ꙁѣло С 151.2 ꙗже вьндоста сь н҄мъ въ огн҄ь.  распрашста пламꙑ. ставъ же алеѯандръ посрѣдѹ пештьнцꙙ рее С 164.10 За означаване, че нещо се намира в пределите на някакво пространство: посред, всред, сред. прде врагъ его.  вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшенцѧ  отде М Мт 13.25 З А У бꙑстъ сръдъце мое ѣко воскъ таѩ посрѣдѣ рѣва моего СП 21.15 бъ же цѣсарь нашь прѣжде вѣка. съдѣла спніе посрѣдѣ ꙁемлѩ СП 73.12 Срв. Е32а 9 С451.1, 2—3 въведъше же ѧ нагꙑ поставшꙙ посрѣдѣ еꙁера С 76.13 вдѣста нѣкого въ бѣлахъ рꙁахъ посрѣдѣ облака сѣдꙙшта С 211.15 пршъдъш посрѣдѹ народа. прпаде къ ногама свꙙтааго мѫенка С 233.4 За означаване, че нещо или някой се намира в обкръжение на някого или на нещо: всред, сред, между. се аꙁъ сълѭ вꙑ ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ М Мт 10.16 З, А. Срв.Лк 10.3 М, З, А;С 534.26—27 ꙇдеже бо есте дъва. л трье събран въ імѧ мое. тѹ есмъ по срѣдѣ хъ М Мт 18.20 ЗI, А, СК.Срв. С 206.19 За означаване на положение в пространството на нещо, което разделя два предмета или лица: между. не род л того въ пѹстꙑн҄ асстѣ посрѣдѣ дъвою дѫбѹ С 8.4 по срѣдѣ мосѣа. ꙇ ліѩ въ горѣ ѣвлѣѩ сѧ К 13b 34 Срв. С451.8 нъ грѣс ваш растоѧтъ посрѣдѹ насъ  ба С 135.20 2. За означаване на време в промеждутъка между началото и края на определено действие: посред, всред, сред, по време на въсхвалшѩ сѩ ненавідѩштеі тебе. посрѣдѣ праꙁдьніка твоего СП 73.4 За означаване на положение във времето, разделено на два момента: между. посрѣдѣ настоѧштꙙѧ жꙁн  грꙙдѫштѧѧ С 451.11 3. За отношение на лица, когато се сравнява: между не бѣаше раꙁлꙗ посрѣдѹ праведꙿнааго  грѣшнааго С 9.28—29 М З А СК Б О У Е СП СЕ К С Р Гр εἰς μέσον εἰς τὸ μέσον ἐν μέσῳ μέσον ἀνὰ μέσον ἀναμέσον μεταξύ διὰ μέσον μέσος по срѣдѣ прѣсрѣдѣ Нвб посредя диал НГер ДА посреди диал ОА НТ посред ОА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР