Старобългарски речник
посрѣдѣ
посрѣдѣ
нареч
предл
I.
нареч
1. В средата, по средата
првѣсѧ же кънжьнц фарсе. женѫ вь прѣлюбодѣан ѩтѫ. поставьше ѭ по срѣдѣ. глашѧ
М
Йо 8.3
З
ꙇ оста съ еднъ жена стоѩшт по срѣдѣ
М
Йо 8.9
З
ꙇ въставъ архере по срѣдѣ въпрос са
М
Мк 14.60
З
ꙇ гла лкѹ мѫштѹмѹ сѹхѫ рѫкѫ стан по срѣдѣ
М
Мк 3.3
З
А
прде съ. ꙇ ста по срѣдѣ
М
Йо 20.19
А,
О. Срв. С
Срв. С 502.10; Йо 20.26 М, А
ꙇдеже пропѧсѧ. ꙇ съ нмь на дъва. сѫдѹ овѫдѹ. по срѣдѣ же са
М
19.18
З
А
Б
2. Между това
кажетъ же не мало врѣмꙙ бѫдѫште пакꙑ. же посрѣдѹ
С
372.8—9
II.
Като предл. С род.
1. За означаване на място в средата, в центъра на нещо: посред, всред, сред
вьꙁгнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ двора. ꙇ въкѹпѣ сѣдъшемъ мъ. сѣдѣаше петръ
М
Лк 22.55
З
ї падѫ посрѣдѣ стана іхъ
СП
77.28
прѣхождаахъ въ неꙁълобѣ сръдьца моего. посрѣдѣ домѹ моего
СП
100.2
ѡбѣтꙑ моѩ гю въꙁдамь. прѣдъ вьсѣм людьм его. въ дворѣхъ домѹ гнѣ. посрѣдѣ тебе їлме
СП
115.10
посъла ꙁнаменѣ ї юдеса посрѣдѣ тебе ег҄упте
СП
134.9
гі ... повелѣвꙑꙶ сѹхорѫкѹмѹ. въстат по срѣдѣ събора ... прꙁьр на раба твоего
СЕ
40b 3—4
на рѣцѣ вавілоньсцѣ. тѹ сѣдомъ і плакахомъ сѧ. на врьбі по срѣдѣ еѩ обѣсіхомъ органꙑ нашѧ
К
7а 31—32
Срв.
С418.22
став сꙙ корабь посрѣдѹ рѣкꙑ. бѣаше клатмъ ꙁѣло
С
151.2
ꙗже вьндоста сь н҄мъ въ огн҄ь. распрашста пламꙑ. ставъ же алеѯандръ посрѣдѹ пештьнцꙙ рее
С
164.10
За означаване, че нещо се намира в пределите на някакво пространство: посред, всред, сред.
прде врагъ его. вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшенцѧ отде
М
Мт 13.25
З
А
У
бꙑстъ сръдъце мое ѣко воскъ таѩ посрѣдѣ рѣва моего
СП
21.15
бъ же цѣсарь нашь прѣжде вѣка. съдѣла спніе посрѣдѣ ꙁемлѩ
СП
73.12
Срв.
Е32а 9
С451.1,
2—3
въведъше же ѧ нагꙑ поставшꙙ посрѣдѣ еꙁера
С
76.13
вдѣста нѣкого въ бѣлахъ рꙁахъ посрѣдѣ облака сѣдꙙшта
С
211.15
пршъдъш посрѣдѹ народа. прпаде къ ногама свꙙтааго мѫенка
С
233.4
За означаване, че нещо или някой се намира в обкръжение на някого или на нещо: всред, сред, между.
се аꙁъ сълѭ вꙑ ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ
М
Мт 10.16
З,
А. Срв.Лк 10.3
М,
З, А;С 534.26—27
ꙇдеже бо есте дъва. л трье събран въ імѧ мое. тѹ есмъ по срѣдѣ хъ
М
Мт 18.20
ЗI,
А, СК.Срв. С 206.19
За означаване на положение в пространството на нещо, което разделя два предмета или лица: между.
не род л того въ пѹстꙑн҄ асстѣ посрѣдѣ дъвою дѫбѹ
С
8.4
по срѣдѣ мосѣа. ꙇ ліѩ въ горѣ ѣвлѣѩ сѧ
К
13b 34
Срв.
С451.8
нъ грѣс ваш растоѧтъ посрѣдѹ насъ ба
С
135.20
2. За означаване на време в промеждутъка между началото и края на определено действие: посред, всред, сред, по време на
въсхвалшѩ сѩ ненавідѩштеі тебе. посрѣдѣ праꙁдьніка твоего
СП
73.4
За означаване на положение във времето, разделено на два момента: между.
посрѣдѣ настоѧштꙙѧ жꙁн грꙙдѫштѧѧ
С
451.11
3. За отношение на лица, когато се сравнява: между
не бѣаше раꙁлꙗ посрѣдѹ праведꙿнааго грѣшнааго
С
9.28—29
М
З
А
СК
Б
О
У
Е
СП
СЕ
К
С
Р
Гр
εἰς μέσον
εἰς τὸ μέσον
ἐν μέσῳ
μέσον
ἀνὰ μέσον
ἀναμέσον
μεταξύ
διὰ μέσον
μέσος
по срѣдѣ
прѣсрѣдѣ
Нвб
посредя
диал
НГер
ДА
посреди
диал
ОА
НТ
посред
ОА
АК
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР