Старобългарски речник
посрамт 
посрамт -посрамлѭ -посрамш св Посрамя, засрамя, опозоря съвѣтъ ніштааго посрамсте СП 13.6 гі. не посрам мене СП 118.31 не посрам ҇мене отъ аанѣ моего СП 118.116 не посрам гі ѹпъваѭщааго на тѧ СЕ 32а 12—13 не посрам насъ. хвалѧщхъ сѧ о тебѣ СЕ 44а 11—12 ненавдꙙштѧѧ наю посрам С 14.12 Прич. мин. страд. като прил. посрамл҄енъ κατῃσχυμμένος Засрамен, посрамен дꙗволъ отде посрамьнъ С 96.22 ꙗко вь сѹтънꙑхъ мохъ схъ  посрамънꙑхъ сѣднахъ С 524.29—30 Е СП СЕ С Гр καταισχύνω Нвб посрамя [се], посрамвам [се], посрамям [се], посрамявам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА