Старобългарски речник
поспѣшьствоват 
поспѣшьствоват -поспѣшьствѹѭ -поспѣшьствѹш несв Помагам, съдействам някому, оказвам помощ някому он же шедъше проповѣдѣшѧ вѣсѫдѣ. гю поспѣшъствѹѭштѹ М Мк 16.20А братѣ. поспѣшъствѹѫще млм Е 34б 14 Изч М А Е Гр συνεργέω поспѣшъствоват Вж. при поспѣховат Нвб