Старобългарски речник
поспѣшьнкъ
поспѣшьнкъ
-а
м
Сътрудник, помощник, съюзник
добрꙑмъ дѣломъ вѣра стъ поспѣшьнкъ
С
315.17—18
Изч
С
Гр
ἀρχηγός
Нвб
Срв
поспешение
ср