Старобългарски речник
поспѣшт 
поспѣшт -поспѣшѫ -поспѣшш св 1. Преуспея, достигна, напредна до крайна цел, успея алꙿъбоѭ  благꙑм дѣлꙑ. поспѣшвъ ... ав сꙙ ... бѹ С 514.11 2. Окажа помощ [в пътя], съпроводя щастливо, поведа по добър път ѡ гі поспѣш же СП 117.25 Срв. К1b 16—17 въ добро поспѣшлъ ес сънѧтью семѹ дховънѹмѹ СЕ 101а 24 3. Постарая се, положа усилия да направя нещо поспѣшмꙑ того подражат ѧꙁꙑка С 382.26 поспѣшто (погр. вм. поспѣшт, Север., с. 447, бел. под линия) на дѹховьно дѣло С 447.17 4. Побързам, ускоря хода дошъдъ халк҄доньскааго града.  отꙙжьавъ ꙁѣло. не можааше ѹже напрѣждъ поспѣшт С 561.5—6 Изч СП СЕ К С Гр εὐοδόω σπουδάζω προκόπτω ἐνεργέω Нвб поспеша, поспешавам остар ВА ЕтМл РРОДД