Старобългарски речник
поспѣт
поспѣт
-поспѣѭ
-поспѣш
св
1. Постигна, достигна нещо
поспѣлъ с въ родъство огн҄ьно
С
158.26
2. Удаде ми се нещо, успея, сполуча. (
вьсе ел)ко сътвортъ поспѣе(тъ сѧ) емѹ
СП
1.3
3. Помогна някому, подкрепя, съдействам
господѹ поспѣвъшѹ кон҄ьат дѣло. на н҄еже тъ нꙑ стъ посълалъ
С
203.15—16
поспѣт
сѧ
Изч
СП
СЕ
С
Гр
κατευοδόω
κατευοδόομαι
Нвб
Срв
[у]спея