Старобългарски речник
пособь 
пособь -ꙗ м Помощник, съюзник даръ прносꙙштꙙ.  поѭштꙙ хса. не пособѧ въ бран творꙙштꙙ. не достонъ. ѹбо се стъ богѹ. кого бо  пособꙗ трѣбѹть хс С 463.22 Изч С Гр σύμμαχος Вж. при пособь Нвб