Старобългарски речник
послѣдьн҄ь 
послѣдьн҄ь - прил 1. Последен, след който не следва друг, с който се свършва, краен не ꙁдеш отъ тѫдѣ. доньдеже въꙁдас послѣдьн кодрантъ М Мт 5.26 З.Срв. Лк 12.59 М З мьноѕ же бодѫтъ (!) пръв послѣдьн. ꙇ послѣдьн пръв М Мт 19.30 ЗI, А, СК. Срв. Мт 20.16 М, ЗI, А;Мк 10.31 М, З;Лк 13.30 М на негоже оца ... въꙁлагаеш. пръвое  послѣдьнее сповѣдане СЕ 92а 9 2. Прен. Най–низък, най–долен, най–лош шъдъ сѧд на послѣдьнмь мѣстѣ М Лк 14.10 З А СК тогда наьнеш съ стѹдомъ послѣдьнее мѣсто дръжат М Лк 14.9 З А СК ꙁгонтъ тѧ. гь трѧсавце ютрънѣѣ. послѣдьнѣѣ ѩꙁе СЕ 49а 6 послѣдьнѫѭ съмрьть да прмѫтъ С 62.17 3. Който е споменат преди това ꙇ бѫдетъ послѣдьнѣа лесть горьш пръвꙑѩ М Мт 27.64 Срв. С439.23 4. Като същ. послѣдьн҄ꙗ, послѣдьн҄ꙗꙗ ср мн τὰ ἔσχατα Последното състояние, смъртта, краят бѫдѫтъ послѣдьнѣ лвка того горьша пръвꙑхъ М Мт 12.45 З.Срв. Лк 11.26 М З раꙁѹмѣѭ въ послѣдьнѣа іхъ СП 72.17 5. Като същ. послѣдьн҄ м мн οἱ ἔσχατοι a) Последните; тези, които са в края даждь мъ мъꙁдѫ. наенъ отъ послѣдьнхъ до пръвꙑхъ М Мт 20.8 ЗI А СК b) Най–долните хора, най–нискостоящите схождаахѫ еднъ по едномѹ. наьнъше отъ старецъ до послѣдьнхъ М Йо 8.9 6. Като нареч. послѣдьн҄е После, накрая послѣдьне же бѣсъ рее къ рабѹ С 554.21 7. Като същ. послѣдьн҄ѧѩ ж мн αἱ ὕστεραι Тези, които са дошли покъсно, закъснелите послѣдьн҄ѧѧ же рѣшꙙ отврьꙁ  намъ С 369.12 до послѣдьн҄ꙗаго ꙁдꙑханьꙗ ἕως ἐσχάτης ἀναπνοῆς До края на живота си, до смъртта си до послѣдьнѣаго. ꙁдꙑханѣ твоего СЕ 87а 10 отъ послѣдьн҄хъ ꙁемлѩ ἐξ ἐσχάτου τῆς γῆς От край земя, от краищата на земята вьсѣ елко вьсхотѣ створ гь. на нбсе ї на ꙁемлі ... въꙁносѩ облакꙑ отъ послѣдьнїхъ ꙁемлѩ. млънѩ въ дождь створ СП 134.7 послѣдьн҄ дьнь ἡ ἐσχάτη ἡμέρα Краят, свършекът на света ѣдꙑ моѭ плъть  пѩ моѭ кръвь. ꙇматъ жвота вѣънааго. аꙁъ вьскрѣшѫ  въ послѣдьн дьнь М Йо 6.54 З, А.Срв. Йо 6.44 М, З, А;Йо 6.40 М, З, А;Йо 6.39 М З А слово еже глахъ то сѫдтъ емѹ въ послѣдьн дьнь М Йо 12.48 З съпасен людьмъ тѣмъ вь послѣдьнꙙѧ дьн обѣшта С 347.14—15 М З А СК СП СЕ С Гр ἔσχατος τελευταῖος ὕστερος ὁ εἰς ὕστερον παντελής τὰ ἔσχατα послѣдъні послѣдън послѣдьні послѣдъні послѣдьньі послѣдьн послѣдьн Нвб последен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА