Старобългарски речник
послѹшьнкъ 
послѹшьнкъ -а м 1. Слушател [образно] повѣждъ ꙁьль.  не твор лѫкъ послѹшнкомъ С 433.4 2. Свидетел послѹшнкъ бо смъ ѹдесемъ властельскомъ. а не вьꙁскател҄ь божьмъ дѣлесемъ С 501.27 Изч С Гр ἀκροατής послѹшнкъ Нвб Срв послушник ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА