Старобългарски речник
послѹшьлвъ 
послѹшьлвъ -ꙑ прил Послушен, покорен бꙑстъ послѹшлвъ до сьмрьт С 480.7 Като същ. послѹшьлвъ м ед послѹшьлв м мн Послушният, покорният; послушните, покорните аплѹ глѭщю послѹшълвомъ вънмат глѧ СЕ 82b 11 боте сѧ ... посъланѣ послѹшълвꙑхъ СЕ 45b 2 Изч СЕ С Гр ὑπήκοος послѹшълвъ послѹшлвъ Нвб послушлив остар диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл ДА Срв послушен ЕтМл БТР АР