Старобългарски речник
послѹховат
послѹховат
-послѹхѹѭ
-послѹхѹш
несв
Свидетелствам за истинността, потвърждавам
то само твормо послѹхѹ. ꙗко богъ стъ сце хвалмꙑ. ненаѹенꙑм ѧꙁꙑкꙑ
С
324.11
послѹхѹтъ м мѫдрост слово
С
389.5
пꙑтате псанꙗ. ꙗкоже слꙑшасте. отъ владꙑкꙑ. ꙗко та сѫтъ послѹхѹѭшта о н҄емь
С
324.14—15
Изч
С
Гр
μαρτυρέω
Нвб
Срв
послух
м